СЪДЪРЖАНИЕ
Научният доклад “Спортни активности и сколиоза” е публикуван в списание “Медицина и спорт”, брой 1-2/2020, година XVI. Авторски състав: Борислав Чонгов, доктор и д-р Мирослав Тодоров.
Целият текст без съкращения можете да прочете на сайта на научната медия: https://www.med-sport.net/pdf/1-2020.pdf
Резюме
Спортът, елементите на спорт и спортните игри представляват един от доста успешните методи за поддържане и подобряване на здравето и психическото равновесие при децата и младежите. При по-големи асиметрични натоварвания с продължителност няколко години спортът може да има негативни последици за опорно-двигателния апарат. (…)
Спортните дейности и участието в състезания обикновено се допускат при пациенти със сколиоза, които използват консервативни методи на лечение като специфични физиотерапевтични упражнения при сколиоза (СФУС) и корсетолечение. Препоръчва повишено внимание при контактни и силно динамични спортни дейности.
Връщането към спорта след хирургично лечение е променливо и се основава на решение на оперативния хирург въз основа на степента на стабилизиране на прешлените и спортната активност.
Потенциална връзка между спортните активности и адолесцентната идиопатична сколиоза (АИС) е спорна и изисква допълнителни проучвания.
Научен доклад: "Спортни активности и сколиоза" - въведение
В хода на растежа и развитието в детството и по-късно могат да се появят различни постурални нарушения, особено при деца в училищна възраст. Тези нарушения са от различни вътрешни и външни фактори. Съвременният начин на живот е един от факторите, които намаляват физическата активност на децата, което може да има отражение върху опорно-двигателния апарат. От друга страна, различните спортове могат да имат както положителни, така и отрицателни последици за опорно-двигателния апарат и да причинят различни постурални нарушения.
Осанка. Терминът осанка се отнася до положението на тялото като цяло. Тя има важна роля за психологическо, кинезиологично, биомеханично и физиологично възприятие на личността. В анатомичен план стойката зависи от взаимодействието на скелета, мускулите и неконтрактилните съединителни структури (включително фасции, сухожилия и връзки).
Принципите на нормалната стойка включват:
- оптимално натоварване на скелетната система;
- баланс между антагонистичните мускулни групи;
- оптимална активност на вътрешните органи.
При постурални нарушения има дисбаланс в натоварванията, наложени на различни области. Докато дисбалансът е във физиологични граници, промените се считат за обратими. Когато натоварването надвишава нормалните физиологични граници за продължителни периоди от време, в костите настъпват структурни промени и увреждането от този тип е необратимо.
Постуралните нарушения могат да попречат на нормалното функциониране на вътрешните системи на тялото и да причинят болки в гърба. Това определя сложността и липсата на консенсус при различните методи за лечение на различните постурални разстройства.
Физиологичните криви на гръбначния стълб му придават двойна "S" образна форма в сагиталната равнина. Те зависят от положението на таза и сакрума в тялото и тяхната отличителност е свързана и с пола (8). При възрастни гръбначният стълб е леко извит в странична посока към дясната страна, особено в областта на гръдния кош, която се появява поради непълна симетрия на тялото и по-развита дясна ръка (или лявата ръка в левичарите) (12).
Постурални нарушения и сколиоза
Според Е. Димитрова (2006) постуралните нарушения са функционални нарушения на двигателния навик за стойка. Анализът на промените в мускулно-скелетната система при различните постурални нарушения и гръбначни изкривявания се разглежда от много автори в различни насоки, често с противоречащи си заключения (1). Класификацията на Schede (1927) разглежда четири вида стойки:
- нормална физиологична стойка;
- закръглен (кръгъл) гръб;
- закръглено-вдлъбнат гръб; плосък гръб (11).
Функционалната оценка на стойката е от изключителна важност при изследването. Добре известно е, че физиологичните извивки се движат в доста широки нормални диапазони и това също затруднява преценката на стойката. Митова и колектив докладват за 69,92% постурални нарушения при изследвани 123 деца между 7 и 10-годишна възраст. Друго проучване на същия автор при прегледа на 294 деца на същата възраст открива 57,14% отклонения от правилната стойка (…)
Честотата е 2-3% от общата популация. Лечението на идиопатичната сколиоза е мултидисциплинарно. Назначаването и проследяването на лечението се извършва от ортопед (3).
Профилактика и лечение
При рутинните прегледи на деца скринингът за сколиоза помага при идентифицирането на пациенти, които се нуждаят от наблюдение и терапия.
American Academy of Orthopaedic Surgeons (AAOS), Scoliosis Research Society (SRS), Pediatric Orthopaedic Society of North America(POSNA) и American Academy of Pediatrics (AAP) препоръчват прегледи за откриване на АИС и провеждане на скрининг, както следва: два пъти за момичета (10-12-годишна възраст) и веднъж за момчета (13 или 14-годишна възраст). Оценката на сколиотичната крива, заедно със степента на скелетна зрялост помага при избора третирането на кривината (5). Мултидисциплинарното лечение се извършва чрез:
- кинезитерапия;
- хидрокинезитерапия;
- електротерапия;
- корсетолечение;
- хирургично лечение.
Движението е основно средство на кинезитерапията, физическото възпитание и спорта.
Целта на кинезитерапията е подобряване на мускулната еластичност, намаляване на патологичните криви на гръбначния стълб, увеличаване на мускулната сила, подобряване на общото физическо състояние и развитие на балансиран мускулен корсет за поддържане на добра стойка.
Движението и упражненията по кинезитерапия са специфични и се различават от гимнастиката в часовете по физическо възпитание. Това, което ги прави специфични, е изборът на упражнения, изходното положение, характерът на упражненията и дозирането.
Кинезитерапевтичната програма ще доведе до резултати в рамките на определен период от време, но с времето, поради монотонност, децата могат да загубят мотивация за упражненията. Поради тази причина е обосновано прилагането на елементи от игри или спорт заедно с терапевтичното движение с цел забавление. Изборът на програма зависи от постуралното нарушение, деформацията и степента на кривината.
Спортни активности и сколиоза
Младите спортисти могат да имат гръбначни деформации, които да бъдат потенциално свързани със спорта, който практикуват (6). Има различни доклади в литературата за последиците от различни спортове за разпространението на постуралните нарушения при деца.
Силно повтарящият се характер на спорта, прекомерен стрес върху незрелия гръбнак при професионални спортисти в юношеството и ставна хипермобилност може да има взаимовръзка и по време на юношеството да бъде свързано с повишена честота на АИС. Поради огромното едностранно натоварване, което трае няколко години, спортът може да има негативни последици и за системата на движение. Потенциалната асоциация между АИС и спорта е доста неясна и има противоположни мнения (7)
Художествената гимнастика
Художествената гимнастика като спортна дисциплина използва серия от специално подбрани упражнения, които допринасят за балансираното и хармонично развитие на организма като цяло. Симетричните упражнения на практика, които се определят чрез строги изисквания на еднаквото използване на двете ръце в техниката на манипулиране на части от тялото, създават навик за правилна стойка във всички позиции (…)
Проучване въхру спортните активности и сколиозата в художествената гимнастика
Танчев и колектив (2000) в България изследват 100 момичета, практикуващи художествена гимнастика на възраст между 10 и 16 години. Критерий за включване е минимум 5 години спортни занимания. Средно заниманията са по 30 часа седмично.
Авторите регистрират 12% сколиоза между 10 и 30 градуа (средно 16 градуса) ъгъл на Cobb в сравнение с 1,1% регистриран при изследване на 4800 деца на същата възраст. Авторите регистрират по-ниско тегло средно с 10 кг, по-развита гъвкавост, забавяне на настъпването на първа менструация и наличие на 100% плосък гръб при практикуващите художествена гимнастика.
Трябва да отбележим, че контингентът на изследването е само от женски пол и тежестта на откритите сколиози е лека към средна. Авторите не регистрират тежки случаи на АИС (14).
Плуване
Благоприятният ефект на водата, движението в среда без натоварване от гравитационните сили, симетричното действие на мускулатурата, хоризонтална позиция на тялото, дишане срещу съпротивление са от полза осигурени от плуването като спорт. Плуването активира мускулите на ръцете и раменния пояс, торса и краката.
Проведено е изследване на деца (средна възраст 13,4 години), насочено към оценка на последиците, които редовното плуване в училищните класове има върху антропометрични променливи и наличието на постурален дефицит.
Едната група освен редовните класове, имат и допълнителни уроци по плуване веднъж седмично в продължение на две години. Не се открива значителна разлика между телесната височина и BMI между групите. В групата с допълнително плуване корекцията на позата на тялото е очевидна, в сравнение с контролната група.
Авторите заключават, че заедно със стандартното плуване в училищата трябва да има и специална програма за коригиращи упражнения във вода в рамките на програмата на класовете по физическо възпитание (4).
Проучване въхру спортните активности и сколиозата в плуването
Друго изследване, включващо плуване, е проведено с 112 юноши, трениращи от 4 до 6 пъти седмично и средна продължителност на тренировката 2 – 2,5 часа. Сравнени са с 217 ученици. Средна възраст 12,5 години. Авторите не откриват разлика при момчетата при измерване на ъгъла на ротация на торса (ЪРТ) със сколиометъра на Bunnell.
Резултатите показват значителни разлики при момичетата, като групата занимаваща се с плуване има по-голяма асиметрия ЪРТ 5,3 ± 2,70, в сравнение с контролната група 4,5 ±1,90 p<0,05. Повишена ниска кръстна болка при момичетата с 2,1 пъти. В сагитален план повишен риск от хиперкифоза и хиперлордоза и в двата пола (15).
На изображението по-долу е представен случай на момиче на 11,5 години, трениращо състезателно плуване с двойна сколиоза, дясно-конвексна торакална 24 градуса Cobb и ляво-конвексна лумбална 25 градуса Cobb ъгъл. Сагиталният профил е с цялостна лордотична стойка. Резултати от проведена кинезитерапия със СФУС за 4 месеца и подобрение на симетрията и сагиталния баланс.
Танци и балет
Проучване, проведено върху извадка от 1288 непрофесионални танцьори във възрастовата група 8-16-годишна възраст. Сколиозата е диагностицирана при 23,8% от танцьорите. Танцовият опит и структурата на тялото са сходни при танцьорите със и без сколиоза. Танцьорите със сколиоза имат значително по-високо присъствие на genu varum и halux valgus. Болки в гърба са по-чести при танцьорите със сколиоза в сравнение с танцьорите, които нямат сколиоза (13).
Проучване въхру спортните активности и сколиозата в плуването
За да се определи разликата в разпространението на АИС при балерини са изследвани 30 момичета на възраст между 9 до 16 години. Изследването се отнася до връзката между наличието на сколиоза, хипермобилност, menarche, BMI и броя на часовете практика на седмица. Сколиозата е диагностицирана при 30% от балерините в сравнение с 3% от тези в контролната група.
Резултатите показват, че при балерините има 12,4 пъти по-голяма вероятност за поява на сколиоза от момичетата на същата възраст, които не практикуват балет. В групата на балерините е налице по-висока степен на хипермобилност (70%) в сравнение с тези, които не практикуват (3%).
Не е намерена статистически значима връзка между сколиозата, хипермобилността ,първа менструация, BMI или броя часовете на танци седмично. Като се има предвид по-високият риск от поява на сколиоза, авторите подчертават необходимостта от бдителност и подобряване на образованието на учители и родители, което може да бъде от голяма полза за ранно откриване и намаляване на риска от възможно хирургично лечение (9).
Заключение
SOSORT не препоръчва спорта като средство за лечение на идиопатична сколиоза. Препоръчват се спортни дейности за подобряване на общото здраве, психическо, социално и емоционално повлияване включително и най-вече при корсетолечение.
Ограниченията за специфичните видове спортни дейности се определят от медицинските специалисти, като се взема предвид степента на деформация и обкръжаващите обстоятелства. SOSORT препоръчва предпазливост при контактни и силно динамични спортни дейности. При пациенти с висок риск от прогресия на сколиозата да се избегнат състезателни спортове с висока степен на мобилност на гръбначния стълб (10).
Автори на научния доклад "Спортни активности и сколиоза"
Борислав Чоногв, доктор – кинезитерапевт, УСБАЛ по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев”
Д-р Мирослав Тодоров – специалност “Ортопедия и травматология”
Библиография
1. Димитрова, Е. Кинезитерапия при гръбначни деформитети и постурални нарушения. В кн. Кинезитерапия в спортната практика. Под ред. на Н. Попов. НСА ПРЕС, С., 2006, с. 128-150.
2. Митова, Ст., (2014) „Скринингови изследвания на постуралните деформации на опорно-двигателния апарат при подрастващите“, Научни трудове на Русенския университет, том 53, серия 8.1, с.99-102.
3. Чонгов Б, Ангелов В. Нови методи (Schroth, SEAS, ApiFix) при лечението на адолесцентна идиопатична сколиоза. Практическа педиатрия 2019. 3, 16-19.
4. Bielec, G., Peczak-Graczyk, A., & Waade, B. (2013). Do swimming exercises induce anthropometric changes in adolescents? Issues Compr Pediatr Nurs, 36(1-2), 37–47. doi: 10.3109/01460862.2013.777818; PMid: 23597276.
Прочетете повече
5. Burton, M. S. (2013). Diagnosis and treatment of adolescent idiopathic scoliosis. Pediatr Ann, 42(11), 224–228. doi: 10.3928/00904481-20131022-09; PMid: 24168116.
6. d’Hemecourt, P. A., & Hresko, M. T. (2012). Spinal deformity in young athletes. Clin Sports Med, 31(3), 441–451. doi: 10.1016/j.csm.2012.03.013; PMid: 22657994
7. Kenanidis, E. I., Potoupnis, M. E., Papavasiliou, K. A., Sayegh, F. E., & Kapetanos, G. A. (2010). Adolescent idiopathic scoliosis in athletes: is there a connection? Phys Sportsmed, 38(2), 165– 170. doi: 10.3810/psm.2010.06.1795; PMid: 20631476.
8. Laouissat F, Sebaaly A, Gehrchen M, Roussouly P. Classification of normal sagittal spine alignment: refounding the Roussouly classification. Eur Spine J. 2017;1:1–10.
9. Longworth, B., Fary, R., & Hopper, D. (2014). Prevalence and predictors of adolescent idiopathic scoliosis in adolescent ballet dancers. Arch Phys Med Rehabil, 95(9), 1725–1730. doi: 10.1016/j. apmr.2014.02.027; PMid: 24662812.
10. Negrini, S., Aulisa, A. G., & Zaina, F. (2012). 2011 SOSORT guidelines: Orthopaedic and Rehabilitation treatment of idiopathic scoliosis during growth. Scoliosis, 7(1), 3. doi:10.1186/1748-7161-7-3; PMid: 22264320; PMCid: PMC3292965.
11. Schede, F.: Haltungsfehler (Haltungsverfall) und Skoliosen. Klin. Wschr. 6/40 (1927): 1908-1911.
12. Schl sser TPC, Vincken KL, Rogers K, Castelein RM, Shah SA. Natural sagittal spino-pelvic alignment in boys and girls before, at and after the adolescent growth spurt. Eur Spine J Off Publ Eur Spine Soc Eur
13. Steinberg, N., Hershkovitz, I., Peleg, S., Dar, G., Masharawi, Y., Zeev, A., & SievNer, I. (2013). Morphological characteristics of the young scoliotic dancer. Phys Ther Sport,
14(4), 213–220. doi: 10.1016/j. ptsp.2012.07.003; PMid: 23146194. 14. Tanchev PI, Dzherov AD, Parushev AD, Dikov DM, Todorov MB. Scoliosis in rhythmic gymnasts. Spine. 2000 Jun 1;25(11):136772.
15. Zaina, F., Donzelli, S., Lusini, M., Minnella, S., & Negrini, S. (2015). Swimming and spinal deformities: a crosssectional study. J Pediatr, 166(1), 163–167. doi:10.1016/j.jpeds.2014.09.024; PMid: 25444007.
